На... homo sapiens

Ние сме разумни същества,

тъй като се трудим, ядем хляб и се смеем.

Така е, дами и господа, нали?

Поне така беше (ще кажат някои)...

Ядяхме хляб, за да можем да работим.

Работихме – за да има какво да ядем.

Ядяхме по всяко време на денонощието –

със или без да искаме.

Ушите ни приятно плющяха от това,

че има какво да ядем...

И ние ядяхме хляба задъхани –

от страх някой да не ни го отнеме.

Ядяхме го, за да живеем,

за да имаме (повече) сили.

Ядяхме, за да можем някой слънчев ден

да убиваме: поединично, масово, резултатно!

Ядяхме всички – конвейер беше това,

не просто някакъв детски каприз...

Ядяхме, за да не ни изядат,

а (вече) нямаше кой да ни изяде!

Изпоизядохме се един друг

и пак... останахме гладни!!!

1991 г. гр. Варна