Яви ми се баща ми
От слънцето ми лъч се спусна
и право в мене се заби.
Сърце ми ритъм го напусна.
За кратко свят ми се зави.
С присвитите очи поглеждам
нагоре в светлото небе.
Прозрачна сянка аз съглеждам -
на мъжка фигура да бе.
И тази сянка приближава
към разтуптяното сърце.
А тялото се нажежава,
треперят моите ръце.
И в сянката на лъч небесен
на татко образа познах.
И тъй - над мене той надвесен,
душата чиста му съзнах.
И с длан погали ми челото.
Усмихна ми се със очи.
Побая ми и срещу злото
и стана слънчеви лъчи.
© Никола Апостолов All rights reserved.
