May 5, 2017, 10:53 PM

Ъгълчето

  Poetry » Other
628 0 0

 

В лабиринта на моята душа
пеперудена те срещам –
красива, топла, нежна,
на тишина в мен обречена.

Потрепват твоите крилца,
за полет зажаднели в мойта вечер,
но в очите ти – езера безбрежни,
аз се губя безнадежден...

В ъгълчето, където заключен спя,
намерил съм ти място,
там безсънна ще те приютя,
докато пърхащ без теб угасна...

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валдемар All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...