May 5, 2017, 10:53 PM

Ъгълчето

  Poetry » Other
634 0 0

 

В лабиринта на моята душа
пеперудена те срещам –
красива, топла, нежна,
на тишина в мен обречена.

Потрепват твоите крилца,
за полет зажаднели в мойта вечер,
но в очите ти – езера безбрежни,
аз се губя безнадежден...

В ъгълчето, където заключен спя,
намерил съм ти място,
там безсънна ще те приютя,
докато пърхащ без теб угасна...

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валдемар All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...