Южнякът и Северната усмивка
Твоят Юг със сянка на смокиня
и следа от нар тръпчив на устните,
уморен и недоспал през дните,
покрай мен премина и ме вкуси.
Странен вкус на северна усмивка,
непознат и топъл, доверчив...
И,невярващ,Югът я поиска...
На тръпчивите му устни тя се скри,
от целувката им грейна цяла,
а Южнякът,светъл и щастлив
я обгърна с нежните си длани-
от студа на този свят я скри.
Ветре южен,топъл мой и нежен,
северна усмивка ти пристана-
просто Югът срещна своя Север
и при мен завинаги остана.
© Ружена All rights reserved.
