Юлска соната
Юлска соната
Юлето & Канибал
През юли се възраждат световете,
земята от умора едва диша,
изкачваш босонога върховете,
а нещо тъй болезнено въздиша.
Не ми напомняй колко си далечен,
небето пари, но към теб летя,
долавям отпечатъци от вечност,
боя се, че от студ ще се стопя.
Е, ти си млада и лирична,
а аз съм стар циничен канибал,
но вплели се в оранжева въздишка,
ще търсим тихо своя идеал.
И ще открием ние в тишината
прашинки във осъдена земя,
че стиховете гонят празнотата,
че няма да сме просто шепа прах.
© Юлиана Асенова All rights reserved.
