Юлски длани нашепват омая
и се спускат по тънки води,
на реката по белите струни
заръмяват със сребърни ноти.
И луната, изпълнена с обич,
тази нощ е преляла в любов,
под звездите с душата си
те обвивам със нежност...
Ти се смееш и галиш косите ми,
аз притихвам под твоите длани
и полюшват се люлчени песни
на звездите, от ласки наситени.
Ромоли своята песен реката,
юлска жажда отпила от нас,
във дъга ни оплита луната,
извисява ни в юлски екстаз.
© Евгения Тодорова All rights reserved.