Юлски грохот
Проблясват леко юлски лунни струни,
оплели в паяжинен плен света.
Дали е знак за следващо сбогуване,
ведно с надежда нова? Аз не спя!
Копнежните ми страсти пак се реят
сред блясъка на нощното небе.
Душата тихо плаче, сякаш пее –
усещам как разкъсан съм на две.
Поглеждам тротоарите самотни,
унесени в среднощен сладък сън.
И няма стъпки, и макар сиротни -
всевластни в тишината са навън.
А аз попих от крайчеца в окото,
солено-топла тръпнеща сълза.
За миг почувствах всеразтърсващ грохот
от сблъсък в мен на блян с реалността!
© Данаил Таков All rights reserved.
