В утробата бяла на дъхава мащерка
плодната тичинка ден ще усмихне.
Тръпне в лазура ѝ зрънцето обич
в топлата длан на пчела да утихне...
Медено зреят по пладне написани
думите скрити във ларва събудена.
Плавно изгряват в дъгата изписана.
Капките дъжд са сълзи пеперудени...
Някак си странен е цветният юли,
в билката дъхава сбрал младостта си.
Вятърът стихна... Цвят не обрули,
за да я гали докрай в радостта си. ...