Юлско утро
Да стигна до края
на всички краища.
Далече. Дълбоко.
В облаче и каменна стена.
С отворени очи в посоките
като разпятие.
За кратко да възкръсна
в юлско утро − капчица роса.
© Христина Комаревска All rights reserved.
Jun 20, 2019, 8:48 AM
Comments
Comments
-
Колко обичам всеки твой стих, Хриси! В пресушената от слънце, страсти задъхана юлска шемет, капчица свежест, отронена върху изпръхнала от жегата длан на старица...Прекрасно! -
Editor's choice
Кръчма за самотници 🇧🇬
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Нека нямаш студени недели! 🇧🇬
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Апостоле! 🇧🇬
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Маргаритено 🇧🇬
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Ковачът на лунния сърп 🇧🇬
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
