Юни...
Юни…
Шепти ми юни с топлия си глас,
тъгата ми попива и отнася,
потъвам във магичната му власт,
а чучулига тихичко приглася,
на вятърната песен край дома,
разказваща за вечните ми тайни
и огнената битка на духа,
търкулната по пътища незнайни.
Отново най е важна любовта,
онази сила времето ми скрила,
тя за ръка върви със радостта,
във стъпките ни слънчево попила.
Във плиснатите летни дъждове,
аз истина за бъдното откривам,
съединявам с вяра светове,
докато бавно звездна колидирам.
И следвам своя мъничък компас,
към общо дефинирана човечност,
ключът към нея скрит е вътре в нас –
пресечна точка на живот и вечност.
08.06.2018г.
Елица
© Елица Георгиева All rights reserved.
