***

Седни!

За проходилката

на мойте вторници

ще ти разкажа,

за червените петна

и мокротата

на паважа,

за изсичането

на една гора,

за чувството

да си на погребение,

за катранените дробове

на слънцето,

което гледа,

което топли

пръстта върху ковчезите

и кашля,

за ято чапли

ще ме питаш, но

свободата е сплъстена

по ъглите на кафезите.

Във вторник...

ако ме разбираш,

сутринта е отегчена

от чудовищата,

бродещи в кошмарите,

или от тези

... по-будните

наяве... Питай!

Във вторник е безплатно

за прахта по чергите

на мозъка,

ще ми се да беше

поспорил, момче!...

Да се поизтупаш мисловно.

Все не разбираш.

Простичко е.

Мразя вторници.

За проходилката ми

няма много

за разказване.

Брой до 4

и тръгвай! Празно е...

Не искам пари.

Помагайки, забравяй

осъзнатото

за смисъла

на всичките въпроси,

висящи и недооформени...!

Е... щом си жив,

все някога

ще спре да те боли...

         ***

- Готов ли си?..

Какво ти каза врачката?!

- Лудости. Да тръгваме!

- Добре ли си?...

- Да. Обичам те.