Не съм запасал сабя ни пищови,
с перото си се боря от душа!
С гордост нося носия българска
и славя името й тук и по света!
За кътчето от Рая аз се боря,
за милата наша родна страна!
С мойте стихове аз ще се преборя,
ще събудя българите ми от съня!
Моите слова са за доброто на родината,
тя има история голяма, била е велика страна!
Ние българите да се гордеем с това,
да я помним и разказваме на нашите деца!
© Валентин Миленов All rights reserved. ✍️ No AI Used
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
