За баба ми
Ти с поглед ме дари
и живота си ми подари.
Не те запомних аз така,
като силната жена.
Разбрах те едва сега,
когато плача над пръстта.
© Йолина Йорданова All rights reserved.
Ти с поглед ме дари
и живота си ми подари.
Не те запомних аз така,
като силната жена.
Разбрах те едва сега,
когато плача над пръстта.
© Йолина Йорданова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...