За баба ми

Poetry » Love

1.3K 1 3

Ти с поглед ме дари

и живота си ми подари.

Не те запомних аз така,

като силната жена.

Разбрах те едва сега,

когато плача над пръстта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

1088 (Кали)

много познато браво, все пак

2009-08-20T11:04:40+03:00
vanesa_crazy (Ванеса)

Много тъжно

2008-09-10T20:44:28+03:00
gothwolf (Християн)

Съжалявам за загубата ти.

Остави си само светлите спомени!

2008-09-10T13:45:04+03:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0