За баба ми

Poetry » Love

1.3K 1 3

Ти с поглед ме дари

и живота си ми подари.

Не те запомних аз така,

като силната жена.

Разбрах те едва сега,

когато плача над пръстта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

1088 (Кали)

много познато браво, все пак

2009-08-20T11:04:40+03:00
vanesa_crazy (Ванеса)

Много тъжно

2008-09-10T20:44:28+03:00
gothwolf (Християн)

Съжалявам за загубата ти.

Остави си само светлите спомени!

2008-09-10T13:45:04+03:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0