За бедните и богатите...
За бедните и богатите...
( по мотиви на неизвестен испански автор...)
Богат баща завел сина си
в малка хижа - горе в планината
да усети бездната с ума си,
между богатството и беднотата...
На връщане момчето във колата
с баща си всичко споделило:
„На нашия басейн водата
е зеленясало мъртвило,
а техни са реките, езерата!...
С тях природата ги е дарила.
От желязо заградихме двора
и камери дома ни пазят...
А техен е навред простора,
със съседите си не се мразят...
Купуваме храната престояла,
а те отглеждат я самички...
Буди ни прислуга застаряла,
а тях - ансамбъл горски птички!...
Мъртъвци сме в нашата обител,
сред имането си оковани...
Любовта е техният учител,
за живот са всичките призвани!..."
Мълчал бащата... Думичка не казал...
А синът добавил кратко:
„Нашта бедност всъщност ми показа!
Благодаря ти, скъпи татко..."
© АГОП КАСПАРЯН All rights reserved.
