За Брут и компания
„Той, врагът, не може да те предаде, защото не те познава.
Приятели са ме предавали зверски.”
Дончо Цончев
Добре е, че сърцето заболя,
за да си спомня точно кой предава.
Приятел-враг... Не свикнах да броя
и че предава, който те познава.
Познава мекотата на дланта
и силата, с която го притискаш,
когато го предпазваш от калта
с гърдите си. И хич и не помисляш
дали си струват чуждите клейма
по твоето лице, прикрило него.
Приятелю, не ти благодаря
за тях. Защото те най-малко тегнат,
когато си изправен срещу враг
и виждаш, че е враг. И му отива.
Не те обича. Не, че няма как,
но няма как ти първи да заспиваш.
Та, всъщност, за това благодаря,
че вече зная накъде да гледам.
Очите на врага да ме горят,
от твоите тилът ми да е леден.
Последното, преди да се стопя,
ще е, че и такъв пак те обичах.
Приятелю, нима те заболя?
Ще мине. Ще.
И ти си като всички.
© Дарина Дечева All rights reserved.
