За Червената шапчица
На всички,
които някога са били деца...
Вълкът я срещнал някъде в гората
и заговорил с нея като свой.
Била дете, със кошничка в ръката,
а страшен вълк и страшно гладен той...
И все пак изведнъж, макар че можел,
не се нахвърлил той, не я изял...
И от не знам каква мечта тревожен
със нея цяла драма разиграл.
Рискувал още малко да потича
и да умре по собствена вина...
Макар и вълк, но бил е поетичен -
за чувствата си търсел той храна.
А може би, като се знае краят,
ще кажем, че глупак е бил открит:
Защо е нужно драми да играеш,
когато просто трябва да си сит?!
Но то е друго... То е за живота...
А туй е приказка, измислен път,
по който крачат Злото и Доброто,
и малкото момиче, и вълкът...
© Гаден All rights reserved.
