За чудо и приказ...
Есен - стопанки тук-там простират,
на слънцето - губери, килими...
Тъй греят терасите, с красоти -
и към тях поглеждаме с възхита...
На село, все с радост ме привличат,
но, зная - избождат се очите
от стана тъкачен, на жените -
творят те от вълна - гиздосии...
Как сръчно с ръце и душа вплитат
топлина, уют, хубост - с нишките…
За внуците, за децата мислят -
за тях, всеотдайно - с обич, с грижа
майсторят те - за чудо и приказ,
с помощта Божия, в трудa спори...
Със свидния майчин, бабин мирис,
от топлина, сърцата преливат...
А традицията - така жива е -
благодарност топла, Боже, приеми! . . ДораГеорг
© Дора Пежгорска All rights reserved. ✍️ No AI Used
