Съзнание наше най-после изгрей!

С изкоренени  тръни, драки

и шубраци от изродени мисли,

през векове пълзящи като плесен

 от хифите на прабългари и траки.

Ще трябва труд и сила да почистим себе си.

 Всяка „беда” е стъпка към небето, защото

 повърхността  не отразява дълбините в битието.

Само слепи и глухи могат да скубят косите си.

Боже, ти ни даде очи -  да  виждаме,

после ни прати един Иисус,

да ни открие разликата

между гледането и виждането,

между слушането и чуването.

Но ние повече от две хилядолетия

в  летаргия само гледаме, защото е по-лесно.

И  слушаме  безумния рев на тълпите,

но не чуваме шепота на мъдреците.

Тях анатемосваме, давим ги в скудоумие,

защото отхвърляме езика, който не разбираме.

 Защото чувствуваме, че сме едва наболи,

защото сме загубили песента си  птици,

сякаш създадени да грачат недоволство

отправено към нас самите.

Какво безумие е да обичаме и  мразим

живота едновременно.

и да се самозалъгваме.

вместо да видим съвършенството.

 Да  благодарим  в мълчание.