За чуването и виждането
Съзнание наше най-после изгрей!
С изкоренени тръни, драки
и шубраци от изродени мисли,
през векове пълзящи като плесен
от хифите на прабългари и траки.
Ще трябва труд и сила да почистим себе си.
Всяка „беда” е стъпка към небето, защото
повърхността не отразява дълбините в битието.
Само слепи и глухи могат да скубят косите си.
Боже, ти ни даде очи - да виждаме,
после ни прати един Иисус,
да ни открие разликата
между гледането и виждането,
между слушането и чуването.
Но ние повече от две хилядолетия
в летаргия само гледаме, защото е по-лесно.
И слушаме безумния рев на тълпите,
но не чуваме шепота на мъдреците.
Тях анатемосваме, давим ги в скудоумие,
защото отхвърляме езика, който не разбираме.
Защото чувствуваме, че сме едва наболи,
защото сме загубили песента си птици,
сякаш създадени да грачат недоволство
отправено към нас самите.
Какво безумие е да обичаме и мразим
живота едновременно.
и да се самозалъгваме.
вместо да видим съвършенството.
Да благодарим в мълчание.
© Диана Кънева All rights reserved.
