Това „Обичам те“ не ми го казвай.
Задръж го, моля те.
Недей!
Кажи ми „липсваш ми“,
ще ти повярвам.
Тя, Любовта, отлита.
Присъствието – не.
Така ще знам,
загърнато в сърцето,
едно местенце пазиш ми сега.
Там,
моето сърце където,
единствено ще пасне с лекота.
03/12/2015
© Надежда Тошкова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
