Nov 12, 2011, 7:59 AM
За даденото, но не взето
За тая усмивка, що не гасне,
за всички казани слова,
за таз любов, що в омраза ще прерасне,
за всяка болка и сълза...
Затуй, че с нея ме сравняваш,
затуй, че с нея те делях
и всяка грешка ти прощавах,
аз се гордея, исках - оцелях!
Кръвта се стича по лицето
и капе върху алените ми ръце.
За даденото, но не взето,
за изстрадалото ми сърце...
Проплака в мене радостта,
която аз грижливо съм таила.
Тя вързана бе с любовта,
но днес изгря със нова сила.
© Полина Петкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Силен стих! Отново харесах!
-
силно и истинско!!!
поздрав! -
ПРЪСТЕН
За твойто тихо идване, което
все още в мен отеква като гръм,
за даденото и назад невзето,
за прошката, че с теб съм и не съм,
за думите, понякога спестени,
за ласките, които не спести,
за силата, която вля у мене,
когато беше най-безсилна ти,
за туй, че бе на мое име кръстен
и твоя лош, и твоя хубав час,
на твоя малък пръст наместо пръстен
горещите си устни слагам аз.
В. Ханчев -
Направи добро и го хвърли зад себе си! Да не те боли после!Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
а трудното е да убиеш спомен
когато е създаден вече и ...
с любов
Разбрах, че не е трудно да се влюбиш,
а трудното е с обич да простиш ...
раздяла нежелана, но ...
с надежда
Разбрах, че не е трудно да се продължава,
когато неочакван студ скове
затоплени преди това ръце ...
с нежност
Разбрах, че има болка от мълчание
и че тишината може да намразиш,
когато искаш само дъжд да завали
за да измие сълзите ...
с тъга.
Разбрах, че можеш да сънуваш
дори кошмар да те споходи
във тягостния мрак
отваряш си очите и разбираш,
че някой те прегръща отдалече
щастлив, че си го позовала...
с вяра."