За даденото, но не взето
За тая усмивка, що не гасне,
за всички казани слова,
за таз любов, що в омраза ще прерасне,
за всяка болка и сълза...
Затуй, че с нея ме сравняваш,
затуй, че с нея те делях
и всяка грешка ти прощавах,
аз се гордея, исках - оцелях!
Кръвта се стича по лицето
и капе върху алените ми ръце.
За даденото, но не взето,
за изстрадалото ми сърце...
Проплака в мене радостта,
която аз грижливо съм таила.
Тя вързана бе с любовта,
но днес изгря със нова сила.
© Полина Петкова All rights reserved.
