Ти беше онова, което ме накара да живея,
което ме накара да протегна ръце към висините.
Ти беше онзи, който ме научи да обичам,
който ме научи да живея със причина и да желая трудните неща.
Ти бе онзи, който търсех навсякъде, където и да ида,
и онзи, който не намерих там, пак бе ти.
Защо ми беше - за да те загубя?!
... или просто за да те наричам първия любим?!
© Александра Иванова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
