Ти беше онова, което ме накара да живея,
което ме накара да протегна ръце към висините.
Ти беше онзи, който ме научи да обичам,
който ме научи да живея със причина и да желая трудните неща.
Ти бе онзи, който търсех навсякъде, където и да ида,
и онзи, който не намерих там, пак бе ти.
Защо ми беше - за да те загубя?!
... или просто за да те наричам първия любим?!
© Александра Иванова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
