За Душата, Вярата и още нещо...
/провокирано от "Омагьосване на мъж" - kadife_/
Разправят си хората, че не умира Душата
и след фиктивната смърт в Небето отива,
а после се слива Там, в Светлината,
а нашето тяло я само обвива...
Посветените в Знанието на Началото Висше
са живи пророци, пропити от Вярата...
Окултни трактати... Приземени... За нисшите...
Само за "избраните" е на Бога олтара...
Не съм фанатик. Не ще и възкръсна.
В браздите се губи безсмъртна душа.
Вечен езичник, нося си кръста
и тази идилия непрестанно руша.
Знам, ако някога, след стотици години,
отново засънуваме Блаженният Сън,
Магьоснице, дори случайно да минеш,
Душата ще бъде "с хастара навън"...
Пак ще се гони вълна след вълна...
Създателят, знам, ще даде Благослов...
Само тук, на тази грешна Земя,
взаимната Страст, наричат Любов...
© Красимир Дяков All rights reserved.
