За едно и хиляди кутрета...
Погали ме. Един път поне.
Само миг да усетя, че дишам.
И със сухият хляб, две ръце
да ме вдигнат поне до звездите.
Прегърни ме. Един път поне,
в твоят свят позволи ми да тичам.
Нямам власт, но пък имам сърце,
то е малко и само обича.
Пожали ме. Един път поне.
Все ме ритат но аз ги обичам.
Имам сълзи за цяло море
щом заплача небето притихва.
Ще ме вземеш ли? Имам сърце...
Погали, прегърни ме да дишам.
И в очите ми - тъжните - две
благодарни звезди ще ти светят.
© Владимир Йосифов All rights reserved.
