Oct 26, 2019, 9:58 AM

За гордостта и смирението

  Poetry » Love
2.1K 2 2

Младата, красива фея

търси своята любов...

Но къде да я намери -

с приключения е пълен

този странен и объркан,

този страшен, весел, луд живот.

Болката е поправима,

щом животът е пред теб,

ето, идва нова зима,

а след нея пролетта...

Но сезоните отлитат,

а след тях и младостта...

И когато се огледаш

в две тъй влюбени очи,

по-внимателно се взираш

и не бързаш да грешиш.

Може би това е твоята

тъй очаквана любов?

Пъстроцветна и красива

и единствена, неповторима

в твоя вече тъй унил живот!

 

И тогава Гордостта

казва на Смирението:

-Вече идва твоят ред.

Тихо ще вървя след теб.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Биразова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...