За хиляди треви...
Вали.
Небето ни намокря
с добротата си.
Във шепите на хиляди треви
се свиват меко капките в съня си.
Зеленото пониква
като звук -
по кожата на тихото вибрира.
Тупти в очите
с ритъм на капчук.
В мембраните на вените пулсира.
Подскача по ръцете ми,
расте,
разбива се в дъждовния прозорец.
Разпуква се,
разлива се,
тече
към покрива -
катери се,
нагоре...
И може би достига до небето,
до облаците,
за да им разкаже
за хиляди треви, в чиито шепи
копнежите за дъжд се раждат.
© Инна All rights reserved.
