Jan 29, 2011, 2:25 PM

За истината, за лъжата

  Poetry » Other
5K 3 34

За истината, за лъжата


Двуостър нож в десницата -
това е истината свята,
ако замахна - ще раня душата ти,
ако го стисна - срязвам си ръката.

Лъжата е упойка, райски газ -
за да преминеш жив през ада.
Така болезнена е истината,
сам дяволът от нея сладко страда.

Обичам правдата, но също тача
и милозливата измама -
самотен лотос съм, ако едната е до мен,
а другата я няма.

Благоприличие, прости! За да не ми се
раздвои душата,
оставам примирен съпруг на истината

и примерен любовник на лъжата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Виденов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Потърси, Мари... Живот в скалите май е тази й книга. Хубава вечер, миличка!
  • Райне, благодаря ти, че ме насочи към този текст! Запали интереса ми, ще потърся авторката!
  • Браво, Влади! Сега четох Мария Лалева "Удобната лъжа, синко, е любимата човешка игра.
    Удобната лъжа, която ни дава „кривото“ право да съдим без да знаем истината.
    И без да искаме да я узнаваме никога.
    Защото иначе ще бъдем лишени от лукса някой друг извън нас да е виновен.
    Защото иначе ще се наложи да се извиним.
    На себе си първо.
    И на другите, ако съберем смелост.
    Удобната лъжа, зад която още по-удобно се настаняваме, дори знаейки истината, е малкият свят на страхливия.
    А страхливият има нужда от демони.
    И ги търси яростно.
    И задължително ги намира извън себе си, за да не чува онази честна камбана, която звъни у всеки един от нас по рождение.
    Наричаме я съвест.
    Малкият свят на голямата удобна лъжа.
    Но от мен да запомниш – никоя лъжа не тича по-бързо от истината.
    Немой, синко, да даваш огледало на човек, дека си е турнал чуждо лице. Ни себе си ке види, оти очи за себе си он веке нема, ни ке разбере кое е лъжа и кое истина.
    На таков само викай „Наздраве“."
  • Иска ми се и други да го прочетат! От мен - аплодисменти!
  • Чудесен финал и един много хубав стих!Поздравления!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...