29.01.2011 г., 14:25

За истината, за лъжата

5K 3 34

За истината, за лъжата


Двуостър нож в десницата -
това е истината свята,
ако замахна - ще раня душата ти,
ако го стисна - срязвам си ръката.

Лъжата е упойка, райски газ -
за да преминеш жив през ада.
Така болезнена е истината,
сам дяволът от нея сладко страда.

Обичам правдата, но също тача
и милозливата измама -
самотен лотос съм, ако едната е до мен,
а другата я няма.

Благоприличие, прости! За да не ми се
раздвои душата,
оставам примирен съпруг на истината

и примерен любовник на лъжата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Виденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Потърси, Мари... Живот в скалите май е тази й книга. Хубава вечер, миличка!
  • Райне, благодаря ти, че ме насочи към този текст! Запали интереса ми, ще потърся авторката!
  • Браво, Влади! Сега четох Мария Лалева "Удобната лъжа, синко, е любимата човешка игра.
    Удобната лъжа, която ни дава „кривото“ право да съдим без да знаем истината.
    И без да искаме да я узнаваме никога.
    Защото иначе ще бъдем лишени от лукса някой друг извън нас да е виновен.
    Защото иначе ще се наложи да се извиним.
    На себе си първо.
    И на другите, ако съберем смелост.
    Удобната лъжа, зад която още по-удобно се настаняваме, дори знаейки истината, е малкият свят на страхливия.
    А страхливият има нужда от демони.
    И ги търси яростно.
    И задължително ги намира извън себе си, за да не чува онази честна камбана, която звъни у всеки един от нас по рождение.
    Наричаме я съвест.
    Малкият свят на голямата удобна лъжа.
    Но от мен да запомниш – никоя лъжа не тича по-бързо от истината.
    Немой, синко, да даваш огледало на човек, дека си е турнал чуждо лице. Ни себе си ке види, оти очи за себе си он веке нема, ни ке разбере кое е лъжа и кое истина.
    На таков само викай „Наздраве“."
  • Иска ми се и други да го прочетат! От мен - аплодисменти!
  • Чудесен финал и един много хубав стих!Поздравления!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...