За животът
Дали е вярно туй що казват-
че ставаме найстина по-силни
единствено от раните,които ни убиват
в моментите ни най-лабилни,
когато чувстваме,че изход няма
и дори крака не можем да помръднем,
когато трохиците надежда са единствена прехрана
а те уж малки,а само с мъка можем да преглътнем.
Дори животът да беше здравословен
всеки един от нас някой ден умира.
И явно е човешко при наличие на истински виновен
всеки сам за себе си виновник да намира.
В джунглата на нашите животи
явно истинската красота трудно се намира
И вместо божествен сок пием си ние нашите компоти
а животът ни...нека той бавно си умира
Болката да спрем сме безсилни
раната дълбока стъклен саркофаг покрива
Вярно е-найстина ни прави по-силни
единствено туй,що не ни убива.
че ставаме найстина по-силни
единствено от раните,които ни убиват
в моментите ни най-лабилни,
когато чувстваме,че изход няма
и дори крака не можем да помръднем,
когато трохиците надежда са единствена прехрана
а те уж малки,а само с мъка можем да преглътнем.
Дори животът да беше здравословен
всеки един от нас някой ден умира.
И явно е човешко при наличие на истински виновен
всеки сам за себе си виновник да намира.
В джунглата на нашите животи
явно истинската красота трудно се намира
И вместо божествен сок пием си ние нашите компоти
а животът ни...нека той бавно си умира
Болката да спрем сме безсилни
раната дълбока стъклен саркофаг покрива
Вярно е-найстина ни прави по-силни
единствено туй,що не ни убива.
© Маги All rights reserved.
