За какво
За какво ми е тази сетивност?
Като птиче ранено се гуши –
ако плиснат сълзѝте проливно,
предизвиква в сърцето ми суши.
За какво ми е плахата нежност?
Разцъфтяла метличина, в нива.
Щом пробие твърдта – неизбежно,
избуява, но някак, накриво.
За какво ми са тези пътеки?
Щом до кръв израняват нозете,
щом невзетото все е далеко,
а на хвърлей е всичко отнето.
Затова са и плахите рими,
филиграни – с любов изковани,
за да знам, че съм тук и ме има,
и сълза, и след мен ще остане.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
!!!