За Клото... през юли...
Най-странното е, че го написах отзад - напред.
Първо едно куплетче под стих на Валка - и... после се роди останалото...
:)
А в приказен свят, там живеела Клото,
девойка - тъй дивна, с най - сини очи,
предяла с вретеното в нишка, животът,
не лягала нощем, че дявол, зъл - в миг,
посягал сред мрака и смогвал, дордето,
той, Зевс не е буден – от хорските Дни,
с лукавост да грабне... Горко на людете!
Душите… веч бродят, в простора сами!
Макар и Богиня! Със власт. И в небето!
Чух, в плен била, Кло... Еееех, съдба...
Любовите, земни - са остров в Морето!
А Йоргос, от плът бил Човек... Затова,
обречени, нивга - Ръце да не сплитат,
те, в миг полунощен - творели в слова,
та, щом ги дочуе, Вълна - тя да стихне,
преди да политне в луд гняв към брега!
И днес преде, Клото. За Йоргос - мечта!
Надежда за Вас! Виж, усмихва се... Злото,
ще падне сразено... Аааз ти казвам Това!
А - Тя е Любов! Ще възкръсне... Защото:
Смехът на момиче - и песен на птиче,
щом, в слънчев ден - Юлски, трептят,
ще палят в душите, искрици. А - свише,
пак, в радост, Сълзи – знай, блестят...
© Ангел Колев All rights reserved.
