За кой ли път.
Откривам се във всяка твоя дума
Нима за мен си писал този стих,
погромен?
По думите, изглежда, че тежи,
Откъснат блян, ранен с куршум,
оловен.
Когато ти извиках да мълчиш,
аз, всъщност исках, само да
останеш,
но ти не спря с думи да гълчиш
и сякаш нищо не опита
да поправиш.
Сега си тъжен. Може би,
ранен?
Плачи от болка. Май,
че заслужаваш.
Боли ли да се чувстваш победен?
Не ти личи.
(Добре ли чух? Оставаш?)
Добре дошъл, за сто и първи път.
Не се променя нищо.
( 0х, колко чудно.)
Нали сме свикнали да е така
Все заедно,
и всеки път да ни е трудно....
© Елмаз All rights reserved.
