За който я вижда
Понякога - морска сирена,
а друг път - подводна скала,
щом в мъртво вълнение падна
веднага отивам при морската фея
и моля я за човешки крака.
И по вълните тичам,
по бялата пяна танцувам,
и толкова бурно привличам,
че спира прибоят без дъх.
Скалата достигам унесена,
а тя ме примамва към себе си.
Така я обичам... обичам...
че потъвам, прилепвам към нея.
И пее, с очи ме изпива,
с корали ме кичи.
И връщам краката на феята.
Сирена съм,
полегнала
на подводна скала,
с тайфуни в очите,
в ръцете - спасителен пояс,
с коралово нежна душа.
За който я вижда.
За слепите - просто жена.
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
Струва си човек да си повтаря "за слепите-просто жена"