За Коледата някога на село
ЗА КОЛЕДАТА НЯКОГА НА СЕЛО
Коледа е, а не ми е весело.
Коледа е, а на мен ми се реве.
Спомних си за Коледа на село,
а там бе Коледа...къде-къде.
Виждам...дядо ми с бакърче медно.
Вино е наточил от хладната маза.
Надига го и го отпива жадно,
а то се стича по овехтялата му риза.
И баба ми е там и го гълчи,
че пак ризата окапа – не внимава,
а той сопва ѝ се, – не мълчи -
и устните си бърше във ръкава.
Прасето е заклано много рано,
дордето със сестра ми още спим.
Набързо е транжирано, прибрано...
„Душите детски да не нараним”.
Баба ми опекла е кумачки,
не чакаме покана, а ядем,
а тя доволна хвърля в печкaтa събрани съчки –
за душата ѝ внуците ѝ сме мехлем.
Из село тръгнали са коледари.
От къща в къща – всеки ги желай.
Облечени с носии стари
изпълняват древен обичай.
Посрещаме ги всички нa вратата.
Те пеят песни за Божия син.
Благославят къщата, стопаните, софрата
отпивайки от мяха със горчив пелин.
Баба с лакомства пълни им торбата.
Портфейлът вади дядо и подава им петак.
Доволно ми намига и разрошва ми косата
и от бакъра с виното отпива пак.
Залитайки си тръгват коледарите със песен,
че и другаде ги чакат с нетърпение
с този стар народен обичай чудесен
да внесат в дома им коледното настроение.
От този спомен днес се натъжих...
Коледа е, а не ми е весело...
и някак тъжен стана този стих
за Коледата някога на село.
Няма никой вече там, където
коледно бе пълна къщата с живот.
Баба и дядо са отдавна на небето
достойно извървели своя път.
Мъчно ми е...чак ми се доплака
за мили хора отишли в небитието.
На прага днес никой коледарите не чака,
само споменът свива ми сърцето.
Сега е Коледа с чорапи под елхите,
пиратки тряскат дечурлигата навън,
а вместо Коледните песни за душите
маскиран старец пее „Джингъл белс” в МОЛ-а върху пън.
Да...Коледа е, а не ми е весело.
Коледа е, а на мен ми се реве.
Спомних си за Коледа на село,
а там бе Коледа....къде-къде...
Речник: Гълчи - кара се
кумачки - домашно приготвени милинки
Коледа е, а не ми е весело.
Коледа е, а на мен ми се реве.
Спомних си за Коледа на село,
а там бе Коледа...къде-къде.
Виждам...дядо ми с бакърче медно.
Вино е наточил от хладната маза.
Надига го и го отпива жадно,
а то се стича по овехтялата му риза.
И баба ми е там и го гълчи,
че пак ризата окапа – не внимава,
а той сопва ѝ се, – не мълчи -
и устните си бърше във ръкава.
Прасето е заклано много рано,
дордето със сестра ми още спим.
Набързо е транжирано, прибрано...
„Душите детски да не нараним”.
Баба ми опекла е кумачки,
не чакаме покана, а ядем,
а тя доволна хвърля в печкaтa събрани съчки –
за душата ѝ внуците ѝ сме мехлем.
Из село тръгнали са коледари.
От къща в къща – всеки ги желай.
Облечени с носии стари
изпълняват древен обичай.
Посрещаме ги всички нa вратата.
Те пеят песни за Божия син.
Благославят къщата, стопаните, софрата
отпивайки от мяха със горчив пелин.
Баба с лакомства пълни им торбата.
Портфейлът вади дядо и подава им петак.
Доволно ми намига и разрошва ми косата
и от бакъра с виното отпива пак.
Залитайки си тръгват коледарите със песен,
че и другаде ги чакат с нетърпение
с този стар народен обичай чудесен
да внесат в дома им коледното настроение.
От този спомен днес се натъжих...
Коледа е, а не ми е весело...
и някак тъжен стана този стих
за Коледата някога на село.
Няма никой вече там, където
коледно бе пълна къщата с живот.
Баба и дядо са отдавна на небето
достойно извървели своя път.
Мъчно ми е...чак ми се доплака
за мили хора отишли в небитието.
На прага днес никой коледарите не чака,
само споменът свива ми сърцето.
Сега е Коледа с чорапи под елхите,
пиратки тряскат дечурлигата навън,
а вместо Коледните песни за душите
маскиран старец пее „Джингъл белс” в МОЛ-а върху пън.
Да...Коледа е, а не ми е весело.
Коледа е, а на мен ми се реве.
Спомних си за Коледа на село,
а там бе Коледа....къде-къде...
Речник: Гълчи - кара се
кумачки - домашно приготвени милинки
© Наско Енев - РИМПО All rights reserved.
