За лирическия
Кой може духа ми във клетка да върже
и словото да вкара във калъп.
Лесно с рими захаросани се лъже,
на истината щом обърнеш гръб.
С лирическия често си приличаме
и носиме един и същ балтон.
С еднаква сила думите изричаме,
незнаещи какво е полу-тон.
С еднакъв белег на челото сме - дълбок.
И можеме да пием по ока...
Да ме прощава всеобичания Бог,
отдавна ми надянаха рога...
... и все в бодливи строфи думите редя,
вещаещи не малко пъти гръм...
От истината ни оскъдна не крада,
описвам се такъв, какъвто съм...
С лирическия често си приличаме.
Тук няма никакво съмнение.
Макар и трудно с него да се сричаме,
живеем в мир и вдъхновение...
© Димитър Никифоров All rights reserved.
