За лудите

На „луд” е равен „ненормален”.

Така се сочи чак до гроб.

Но „луд” да съм, че днес

                                       „нормален”

е „доброволно станал роб”!

Това съждение е мое

и за начало ще го дам,

а „луд” и „роб” за тебе кой е

ще прецениш, четецо, сам!

Ако чрез думи, звук, картини

желаеш ти да бъдеш чут –

помни: познати и роднини

ще казват често: „Той е луд!”

Ако на норми и закони,

властта, елитът най-прочут

започнеш „късане пагони”,

ще чуеш сново: „Той е луд!”

Ако на навиците стадни

опиташ ти да сложиш край,

то твоя милост ще попадне

в графата: „Луд или се пра’й!”

Ако пари не те вълнуват,

ако развиваш ум и дух,

не си от тези, що сънуват,

е по-добре да си и глух!

Защото сноп от епитети,

като стрели ще полетят

към теб, а орди от съвети

ще се опитат да склонят

да хванеш „вярната” пътека

(живота техен тъй зоват –

наричат „гражданин” Човека

и на трошляка викат „път”!

Не слушай лекции банални –

за нрав, култура или бит –

не си ли в стадото „морални”,

си уникален индивид!

А щом такъв си и го искаш,

(да бъдеш с главни букви АЗ)

обида всяка ще устискаш

и за „морали” ще си пас!

Невежият невеж остава,

защото тъй му е удобно.

Такъв да тебе поучава

не разрешавай, даже пробно!

 Не се оставяй да те смаже!

Подобно мен добро търси –

Когато „луд” ми някой каже,

oтвръщам весело: „Мерси!”