За лудите
За лудите
На „луд” е равен „ненормален”.
Така се сочи чак до гроб.
Но „луд” да съм, че днес
„нормален”
е „доброволно станал роб”!
Това съждение е мое
и за начало ще го дам,
а „луд” и „роб” за тебе кой е
ще прецениш, четецо, сам!
Ако чрез думи, звук, картини
желаеш ти да бъдеш чут –
помни: познати и роднини
ще казват често: „Той е луд!”
Ако на норми и закони,
властта, елитът най-прочут
започнеш „късане пагони”,
ще чуеш сново: „Той е луд!”
Ако на навиците стадни
опиташ ти да сложиш край,
то твоя милост ще попадне
в графата: „Луд или се пра’й!”
Ако пари не те вълнуват,
ако развиваш ум и дух,
не си от тези, що сънуват,
е по-добре да си и глух!
Защото сноп от епитети,
като стрели ще полетят
към теб, а орди от съвети
ще се опитат да склонят
да хванеш „вярната” пътека
(живота техен тъй зоват –
наричат „гражданин” Човека
и на трошляка викат „път”!
Не слушай лекции банални –
за нрав, култура или бит –
не си ли в стадото „морални”,
си уникален индивид!
А щом такъв си и го искаш,
(да бъдеш с главни букви АЗ)
обида всяка ще устискаш
и за „морали” ще си пас!
Невежият невеж остава,
защото тъй му е удобно.
Такъв да тебе поучава
не разрешавай, даже пробно!
Не се оставяй да те смаже!
Подобно мен добро търси –
Когато „луд” ми някой каже,
oтвръщам весело: „Мерси!”
© Марин Цанков All rights reserved.
