Когато Любовта превърнеш в патерица
забравяш, че е счупен твоя крак.
И се събужда тъй – от нищото искрица...
Препънеш ли се – изправи се пак!
Тогава камъните по пътеката трънлива
Ще се превърнат от капани в калдаръм.
Цвечте от трънчето листа извива,
дърво пораства от отрязания пън.
Живот извира в твоята усмивка
и младостта от нея си струи...
Водата с нежна дума е по-пивка.
Но за Любов тъй жадна остани!
© Ангел Милев All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
