Ела при мен сърковена, сладка, мила.

Ела при мен, преди смъртта в плътта ми нож да е забила.

Тогава късно би било да те посрещна.

Ела при мен, докато душата ми е грешна.

Да ме залостиш здраво в твоя свят затвор.

Да скриеш онзи плод, причиняващ в мен раздор. 

Да ме залееш и очистиш със святата си кръв.

Да съм последен, но все пак за тебе да съм пръв.

За това създаден съм, за това жадувам.

Да те имам - да ме имаш, нека нищо да не струвам.

И ти нищо не ми струваш, за това си ми тъй ценна.

Повече от въздуха си ми - Любов свещена.