diesto (Данаил Антонов) diesto (Данаил Антонов)
127 1K
Jun 18, 2020, 9:42 AM

За любовта и гладенето...

  Poetry » Love
745 1 5

 

Докато те науча да обичаш мене,

ще си направя кът за битовизъм.

Ще озаптя стрелките, за да имам време,

а ти ще ми изгладиш ризата. 

Не се старай. Отгоре и отпред.

Харесва ми припряната ти поза.

На голо ще я носиш, ама след - 

реално два-три сутрешни оргазма.

Понеже те познавам ще поискаш,

да закъснея после няколко си часа.

Ще те изпитам колко повече обичаш,

по стонове, доволни с твоя глас...

Какво е любовта? Нима е сложно? 

Доволни две тела. Една отдаденост. 

Желание от страст за неотложност,

че ризата на ближния е гладена...

 

Стихопат.

Danny Diester

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0