diesto (Данаил Антонов) diesto (Данаил Антонов)
127 1K
Jun 18, 2020, 9:42 AM

За любовта и гладенето...

  Poetry » Love
746 1 5

 

Докато те науча да обичаш мене,

ще си направя кът за битовизъм.

Ще озаптя стрелките, за да имам време,

а ти ще ми изгладиш ризата. 

Не се старай. Отгоре и отпред.

Харесва ми припряната ти поза.

На голо ще я носиш, ама след - 

реално два-три сутрешни оргазма.

Понеже те познавам ще поискаш,

да закъснея после няколко си часа.

Ще те изпитам колко повече обичаш,

по стонове, доволни с твоя глас...

Какво е любовта? Нима е сложно? 

Доволни две тела. Една отдаденост. 

Желание от страст за неотложност,

че ризата на ближния е гладена...

 

Стихопат.

Danny Diester

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0