(поема)
Любовта, на лудост, която прилича,
обхваната в Страст изначална,
на плажа гола, (ей там!), се припича:
невъзмутимо – дръзка... Скандална...
И Слънцето спряло светливо поглежда,
но бързо смутено зад облак се крие,
а гали я морският бриз със надежда,
когато над нея с тих порив извие...
По пясъка пръснати бански костюми
подобно на черги са плажа покрили...
...А скришом момчета зад близките дюни
към голата гледат, дъхът си стаили...
Видяли за първи път тайно Жената,
тъй както била е от майка родена,
докоснати с нежен прашец от Съдбата
те тръпнат от допира с: Нова вселена...
С необяснима до днес Гравитация
и изящество властно: тя влече ги на тялото
със божествено доловимата Еманация,
във която Животът бележи: Началото!...
А в него е всичко така непознато,
но и предсказуемо, както цъфтенето,
с което напролет от южният вятър
се буди Земята: за Страстта... И за семето!...
... И тъй се върти Кръговрата в живота:
променят се хората, мислите, чувствата,
а Любовта ли сама не потропа –
възможно е даже да бъде пропусната!...
И може тогава в посока обратна
дори и самият Живот да обърне
спиралата вечна на Кръговрата,
когато Страстта му внезапно посърне...
Та затуй Любовта и за миг щом ни грабва:
със дързост нехайна, безумно – скандална
изключила всички условности, трябва
да ни тласне към Лудост: със скорост начална!...
И после набрали инерция вече,
и без благослов от молитви килийни
до Краят на пътя (не толкоз далече!)
в Света да ни водят инстинкти стихийни...
... А Любовта ни, единствено – лудата,
е тази, с която Животът се ражда,
когато изтръпваме мигом с възбудата
на утолена в телата ни жажда...
11.11.2017.
© Коста Качев All rights reserved.