На "Майки срещу дрогата"

В двора на човешката апатия посях зрънце надежда…

Малко, слабо, без "порода".

Поливах го със вяра, 

с постоянство,

с молитви, с бунт срещу примирието.

Безверници ми казваха - „Горката,

нима покълва нещичко от нищо…?”

С бездушие, с безизходност, с НЕвяра

присмяха се на моята наивност. 

Но вярата изсипвах неуморно

и зрънцето със времето покълна,

от нищото роди се нещо ново,

живот сред пустото…

Тя - майчината вяра, е всесилна.

Тя не познава край или умора.

„Тя” в двора на човешката апатия -

 расте -

гори с огън, който не прегаря.