За малко
За малко ще остана в тишината,
далеч от разпри, спорове, лъжи.
А в мислите си, с божия подклада,
ще моля да сме малко по-добри.
Ще спра да се доказвам. Няма смисъл.
Нали на всеки избор е дарен
какъв да е... обичан, необичан,
предател, победител, победен.
От думите излишни изморих се.
Тя, правдата, е с хиляди лица.
И колкото са хората, съдбите,
те толкова и мъдрост по света.
Затварям се във стиховете само.
Там никого не ще да нараня
и чувства ще изливам, без да бягам.
Защото са си мои... от душа.
© Таня Мезева All rights reserved.
