Jan 10, 2025, 12:54 PM

За мама

  Poetry » Love, Other
517 1 0

Мама е слънцето в моя ден,

звезда в небето – мой вечен фенер.

Тя пази душата ми чиста и светла,

учейки ме да вярвам в доброто и в светлината.

 

С нея израснах – под ръката ѝ силна,

когато животът беше суров и неспирен.

Тя беше скала, а аз – малка вълна,

учех се с нея как да преодолявам всяка съдба.

 

Очите ѝ – прозорец към света на любовта,

сърцето ѝ – дом, който няма врата.

Там винаги мога да се скрия без страх,

да потърся утеха, когато съм слаб.

 

Ръцете ѝ – топли, като лятна зора,

галят ме нежно, лекуват ми скръбта.

Дори когато съм далечен и тих,

тя чува сърцето ми, сякаш съм дих.

 

Научи ме да виждам красотата в малкото,

да ценя мига и обичам обикновеното.

Даде ми криле, но ми показа пътя,

учейки ме как да живея с мъдрост и добруване.

 

За нея са думите, които пиша сега,

но нито един стих не може да обхване това.

Любовта ѝ е безкрайна, като небето над нас –

тя е моят пристан и в бурята спас.

 

Мамо, този свят е по-красив с теб –

ангел на земята, в сърцето ми запечатан навек.

И ако трябва всичко свое да загубя в миг,

ти оставаш завинаги моят безценен стих.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселин Алексиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...