За маските и хората
Вървя през града
и срещам шарени хора.
Един забил си носа,
друг го е вирнал в простора.
Любезно помахах с ръка
на отдавна познат,
той обърна рязко глава,
като невиждан инат.
Дали пък е маска това
поведение днешно?
Или било е маска онова
отношение, грешно?
Ние маските слагаме често
и какво крием зад тях
сами даже не знаем, вместо
откритост и весел смях
показваме непонятни черти.
Едно е сигурно и знам,
хората и с маските си дори
не скриват топлия си плам!
Носиш ли го в сърцето,
добро ти ще правиш
и ще ти свети лицето,
но няма да се нравиш
на онези, с ''добрата'' маска,
но със злобата в сърцето!
Тяхна е черната краска!
Но с усмивка на лицето!
За маските и хората
можем дълго да говорим.
Но хваща ме умората,
щото не искам да спорим!
За мен е трудно маска да слагам,
каквото ми е в душата,
само това на показ излагам
и това ми е на устата.
Но маските и хората заедно вървят.
Добре, че душата маска няма.
И каквато и маска хората да сътворят
тя разбира дали е измама!
© Людмила Данова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Сенилга !
-
все звезды + мой голос
-
Благодаря, Дани!
-
Поздравления и от мен, Люси! Харесва ми стиха ти и ти желая успех!
-
Благодаря, Люси!
-
Браво, предизвиква полемика, затова глас и успех, Люси!
-
Да. Само че аз тичам, а то ме следва като куче.
-
Важното е да следваш сърцето си, Метроном!
-
За мен голяма част от хората на изкуството са донякъде и лицемери.
Усещам го когато сам реша да напиша нещо. Много ми е трудно искрено да творя. Затуй и темите в творбите ми са малко нетипични за сайта - но в тях съм искрен.
Ако трябва да съм искрен докрай, творбата ми би трябвало да звучи така: ''майната ви''. -
Разбирам те - все пак и аз съм против маските.
Проблемът е че само правим вятър на вятъра. Нищо не променяме.
Но с последното което казваш съм съгласен.
Много по-леко се диша без маска. Но изглежда не всеки така мисли (щом съществува това явление и го обсъждаме). -
Метроном, просто виждането по темата си изразих, един обикновен ''танцьор'' иззад ''прожекторите''...но пък в мир със себе си!
-
П.П. Нищо лично против автора. Но защо изобщо се повдига подобна тема, като всички са във филма. Просто за пореден път да ''романтизираме'' неромантичното наше лицемерие, понеже така звучи ''поетично''?!
-
Маските придават тъй необходимата благовидност, която всички искат да видят както в себе си така и в другите. Маската е и шлем и меч.
И колкото романтиците да говорят колко велико е да си човек с открито лице... и колкото поетите да възпяват искреността и да осмиват лицемерието, всичките са танцьори в един всеобщ маскин-бал. Всичко е спектакъл.
Никой няма да те потупа по рамото и да ти каже ''браво'', че не носиш маска - по-вероятно е да те сметнат за пълен глупак и социален самоубиец.
Или се примиряваш и оставаш зад прожекторите или слагаш маската и се впускаш в танца на всеобщата лудост, загубвайки истинския си облик. -
Благодаря, Виолета!
-
Много е хубаво! Успех, Людмила.
-
Благодаря ви, Patrizzia, Метроном, който може да носи маска, нека, аз също не нося и не държа да се харесвам на всяка цена 😉
-
Успех, Люси!
-
Маските са нужни.
Ето, аз не слагам маска, щото ми стои криво. И какво... харесвате ли ме такъв?!
Не вярвам. И аз не се харесвам, ама съм такъв, какъвто съм.
И това, че не слагам маска, винаги ми е пречило. Но мен не ме мислете - аз съм свикнал.
Изводът: Носете си маските хора. Те не са измислени току-така. -
Благодаря, Ники!
-
Успех, Люси!
-
Благодаря!
-
Браво, Люси! Много ми хареса!
Успех ти желая!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
