За маските и хората
Вървя през града
и срещам шарени хора.
Един забил си носа,
друг го е вирнал в простора.
Любезно помахах с ръка
на отдавна познат,
той обърна рязко глава,
като невиждан инат.
Дали пък е маска това
поведение днешно?
Или било е маска онова
отношение, грешно?
Ние маските слагаме често
и какво крием зад тях
сами даже не знаем, вместо
откритост и весел смях
показваме непонятни черти.
Едно е сигурно и знам,
хората и с маските си дори
не скриват топлия си плам!
Носиш ли го в сърцето,
добро ти ще правиш
и ще ти свети лицето,
но няма да се нравиш
на онези, с ''добрата'' маска,
но със злобата в сърцето!
Тяхна е черната краска!
Но с усмивка на лицето!
За маските и хората
можем дълго да говорим.
Но хваща ме умората,
щото не искам да спорим!
За мен е трудно маска да слагам,
каквото ми е в душата,
само това на показ излагам
и това ми е на устата.
Но маските и хората заедно вървят.
Добре, че душата маска няма.
И каквато и маска хората да сътворят
тя разбира дали е измама!
© Людмила Данова All rights reserved.
