За мен, с любов!
...
Познавам те...
Дели ни бездна...
Чист, невинен спомен детски...
Ти беше ...
Огнена стихия,
дребничка на ръст, 
духът ти -  буря съвършена, 
помитаща основи, връх,
грейнала  усмивка,
сърце - подарък,
приятелска прегръдка,
не цепиш кой-какъв е,
искаше, за всеки, Света да е добър!
И можело! Мисията е възможна!
...но себе си забрави...
Не успя да балансираш,
загуби сили,
твърде силна се намери,
и всичкото си наведнъж отдаде,
ход-прибързан и неравномерен,
непестелива си била...
Излизаш от играта!
...
Ще успееш ли, 
и този път, 
да се измъкнеш,
заплетена от собствен лабиринт?!
...
Спомни си...
Повикай ме,
ще дойда,
и ще ти припомня
безгрижно-силното дете...
Защо остави го да порасте?!...