За миг
Вървях по пътя,
срещнах старец.
Загледах след него
как уморено крачи,
в ръцете си как стиска
малка китка здравец,
а пък торба му пълна
с безброй на вид илачи.
С усмивка широка
дари ме по пътя
а очите му сякаш
в пропаст дълбока
помитаха всичко
в ума му размътен.
Дали е щастливец?
Дали не разбира
как всичко бушува
край него всеки миг?
Дали срещу нещо
все пак се бунтува
или изоставил
без ропот..без вик..
Поспрях за минутка
видях как се слива
със сивата пустош
на новия ден
и сякаш на този
човек не отива
да диша живота
глътка по глътка
дори ден подир ден.
Дали като него
ще крача по пътя
с усмивка широка
без страх от мига..
Когато поспра се
мойта посока
дали ще намеря
вярна в нощта.
Май нищо не струва
живота ни скучен
все тичайки бързо
насам и натам..
май стигаме бавно
до мига заслужен
във който никой
не остава сам.
© Зл Павлова All rights reserved.
/6/
