За миналото
Странно защо, но не съм разкаяна
и срамът не боде под лъжичката.
Имах си няколко мънички тайни
и едно невъзможно обичане.
Имах и две-три трагични раздели,
след които небето се срутваше.
Мокри сънища, чужди постели
и вини и до днес неизкупени.
Имах си минало! Страсти, любови...
И не идвам при теб в бяла риза.
Пак примамват ме пътища нови
и зоват отдалеч и отблизо.
Странно защо, но не съм разкаяна,
затова, че до днес съм обичала.
Ти не си ми поредната тайна,
а последното сляпо обричане.
Ти си пътят, по който поемам
с боси стъпки и слънце в косите.
Нищо минало няма да взема
и не питай за други, не питай!
© Нели Вангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
!
-
Поздрави Много силен, хубав стих Беше удоволствие да го прочета Много си добра!
-
Много хубав стих! Поздрав!
-
Хубав,замислящ стих!
Поздрав,Нели -
Нека дойдат повече поети с претенции да го препрочитат...
-
Това го написах, след като четох един спор в някакъв форум за бялото като символ на чистота и непорочност и колко е бил унизителен за жената този обичай с окървавения чаршаф, дето после го развявали като знаме, та да се хвалят, че им е честна булката. Та такива мисли ми дойдоха наум. И си спомних два реда от едно стихотворение, не помня от кого е: "Дали все някой ще прости греха ни, че можем след любов отново да обичаме?" А Дамян Дамянов сигурно би казал "Какъв ти срам, любов като във храм!"
-
Всеки има минало.Не трябва да съдим никого, за да не съдят и нас.Миналото си остава в миналото, не в настояще.Поздрав!Харесах!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Що се отнася до чаршафа, все е бил на чисти жени. Просто бащата , да не се разчуе срама му е додавал някой имотец към зестрата. Тя и момковата страна си е траела, защото иначе срам ще берат от избора си.