За миналото
Странно защо, но не съм разкаяна
и срамът не боде под лъжичката.
Имах си няколко мънички тайни
и едно невъзможно обичане.
Имах и две-три трагични раздели,
след които небето се срутваше.
Мокри сънища, чужди постели
и вини и до днес неизкупени.
Имах си минало! Страсти, любови...
И не идвам при теб в бяла риза.
Пак примамват ме пътища нови
и зоват отдалеч и отблизо.
Странно защо, но не съм разкаяна,
затова, че до днес съм обичала.
Ти не си ми поредната тайна,
а последното сляпо обричане.
Ти си пътят, по който поемам
с боси стъпки и слънце в косите.
Нищо минало няма да взема
и не питай за други, не питай!
© Нели Вангелова All rights reserved.
