Apr 14, 2012, 6:47 PM

За моята одисея

  Poetry » Civic
529 0 0

      За моята одисея

 

И аз бях, като много други,

от тежка болест поразен.

И от “Токудските“ услуги

аз бях със скалпел обновен.

 

Броя проклетите години…

Юмруци стискам и мълча!

Обичам небесата сини -

след този свят аз все търча…

 

Минаха четири години

и аз за радост оцелях!

Със „Гостенката“ се разминах,

в прегръдките ù не се спрях.

 

И за това така се радвам.

И със мечтите си хвърча.

На всички аз сега  докладвам,

че няма да се залича!

 

Със всички сили аз се боря.

О, трудно ще ми е, аз знам!...

И със Съдбата си ще споря,

и няма да потъна  в срам!

 

Очаквам да съм късметлия.

Добрите сили да са с мен…

Аз мойта „чума“ ще надвия!

На този хубав свят съм фен…

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...