За музите и драконите
Писал беше вчера тук един колега,
За дракони и музи некъв смешен стих.
Четох аз и тежка муза ме налегна,
и викам дай и аз да мацна един щрих.
Може и да не съм никва поетеса,
ама реших и аз да се разпиша,
гледам всички в стихове се месят,
та викам дай едно пък да напиша.
За драконите – май ни един не знам...
Обаче ако ще си дрънкаме за муза,
не търсете нейде във гората.
Не е в люспите на дракона вратата,
а в изтърване (поредното!) на автобуса.
Стане ти скучно - тресне те в главата.
И няма как – да дращиш почваш с плам.
Музата е червей, глист досаден,
който те тормози денонощно.
А си му отказал - става безпощаден
и всичко друго става невъзможно.
За другите не знам, ма мойто вдъхновение,
душа дава по тъмни доби да се вихри.
Какво да правя - аз съм сова по рождение
и мозъкът ми късно бръмка, а не цикли?
Ако някой пише, не дирете муза, ни люспеста гад
Няма никакво вълшебство там, пък камо ли обрат.
Оставете драконите да си спят спокойно -
не са виновни те за ничии писания.
Да кажем истината май е най-достойно:
Който пише просто... търси си внимание... 😊
Така че драги "дракони", поспрете!
Недейте взема всичко толкоз остро😊
За свойте „поетеси“ принцове бъдете.
Че люспести гадини има доста. 😊
© Бистра Стоименова All rights reserved.
