За нас
Нощта носи в косите си тайни,
чиито пазители са звездите.
Вятърът забравя всеки лист, докоснал земята.
И всичко е преходно -
дори скалите се превръщат в пясък.
© Радостина Попова All rights reserved.
Нощта носи в косите си тайни,
чиито пазители са звездите.
Вятърът забравя всеки лист, докоснал земята.
И всичко е преходно -
дори скалите се превръщат в пясък.
© Радостина Попова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...