За (не)забравата
Иззад лъжи и истини забравата пронича
и поразително във вид на древен жертвеник
бушува, само яростно със ветрения спазъм
не спазва ритуала на учтивост в своя замък.
А моят топъл глас е като люлка в своя устрем
и търси те в очи неподражаеми, със бяг и усет...
Догоних те, забрава, пак за мене да възкръснеш
и с аромат, листенце по листенце да разпръснеш.
Иззад опадали листенца и забрава скрита,
аз в ближния значителност и гордост ще открия,
стремеж да разбера света и неговата правда,
а съумея ли, аз вярата си няма да забравя!
и поразително във вид на древен жертвеник
бушува, само яростно със ветрения спазъм
не спазва ритуала на учтивост в своя замък.
А моят топъл глас е като люлка в своя устрем
и търси те в очи неподражаеми, със бяг и усет...
Догоних те, забрава, пак за мене да възкръснеш
и с аромат, листенце по листенце да разпръснеш.
Иззад опадали листенца и забрава скрита,
аз в ближния значителност и гордост ще открия,
стремеж да разбера света и неговата правда,
а съумея ли, аз вярата си няма да забравя!
© Мариола Томова All rights reserved.
